Жените, които изпитват безпокойство раждат по-често преждевременно

Ново проучване на  университета UCLA в Америка установи, че тревожността, специфична за бременността и раждането, е свързана с по-кратка бременност бременност и по-ранни раждания. Един инструмент за скрининг, приложен през първия триместър, може надеждно да предвиди ранно раждане. Скринингът за депресия по време на бременност и след раждането вече е обичайна част от грижите за майката в Америка ( В България и депресията не се оценява и следи от гинеколозите.); авторите предполагат, че добавянето на оценка за тревожност в ранна бременност и за по-специфична форма на тревожност, наречена тревожност от бременност по време на бременност, може да идентифицира жени, които може да се нуждаят от интервенции за по-здрава бременност и бебета. Изследването е публикувано в списание Health Psychology.

„Ключовото откритие в тази нова статия е, че безпокойството относно текущата бременност солидно предсказва по-ранното раждане, измерено в гестационни седмици“, казва професорът по психология в UCLA Кристин Дънкел Шетър, която ръководи изследването. „Продължителността на бременността е един от начините за разбиране на риска от преждевременно раждане със съпътстващите го несгоди за майката и детето. Тази констатация е в съответствие с нашите предишни изследвания и с тези на други проучвания.“

В петгодишното проучване „Здрави бебета преди раждането“ Dunkel Schetter и съавторите изследват връзките между разстройствата на настроението на майката преди раждането, тревожността и стреса, специфични за бременността, и резултатите от бременността и последиците за имунологичното и невроповеденческото развитие на бебето. Изследването тества хипотезата, че пренаталните разстройства на настроението и симптомите на майката увеличават риска от лоши резултати от бременността и компрометират поведенческото и имунологичното развитие на бебето през първата година от живота. Продължаващата работа на Dunkel Schetter изследва биологичните пътища, свързващи безпокойството от бременността с времето на раждане, включително биология на стреса, възпаление и здравословно поведение.

Тревожността по време на бременност, наричана още специфична за бременността тревожност, е вид специфична за ситуацията тревожност и се определя като конкретно емоционално състояние, свързано с опасения за бременността, като притеснения за здравето на бебето и раждането. Многобройни проучвания показват, че безпокойството може да съкрати времето на бременност и да има други неблагоприятни ефекти.

 

Ключови изводи:

  • Безпокойството от бременността е свързано с по-кратки срокове на бременност и по-ранни раждания.

  • Скринингът през първия и третия триместър може да помогне за намаляване на ранните раждания.

  • Латиноамериканските жени може да изпитват по-високи нива на безпокойство при бременност в сравнение с други групи.

Предишни изследвания са установили, че една на всеки четири бременни жени има клинично повишени симптоми на тревожност и че тревожността може да бъде рисков фактор за преждевременно раждане или раждане преди 37 седмици от бременността. Въпреки това, тези проучвания са използвали различни мерки за тревожност и са разгледали както общата тревожност, така и специфичната за бременността тревожност, която включва притеснения относно раждането, родителството и здравето на бебето. Изследователите също така измерват тревожността в различни моменти от бременността, от ранна до късна бременност и най-често през втория триместър.

Преждевременното раждане – особено много преждевременното раждане – може да доведе до по-ниско тегло при раждане, по-ниска преживяемост, забавяне на развитието и здравословни проблеми за бебето. Определянето с тест може да предскаже ранно раждане и  да доведе до интервенции за предотвратяването му.

Проучването изследва четири различни публикувани инструмента за скрининг, измерващи безпокойството или стреса по време на бременност, за да разбере дали те оценяват едни и същи основни проблеми и дали има по-добри прогнози за резултатите за майката. Екипът проследи 196 бременни жени от първия триместър до една година след раждането с шест проучвателни посещения, по едно на триместър и три пъти в годината след раждането. Структурираните интервюта бяха проведени в клинични условия от обучен изследователски персонал.

Те също така установяват, че тревожността, свързана с бременността през третия триместър, е най-силно свързана с по-ранно  раждания. Общата тревожност през първия триместър обаче също допринася за риска от ранно раждане. Една от възможностите, според изследователите, е, че общото безпокойство в началото на бременността може да предразположи жените да бъдат тревожни по-късно по време на бременност относно такива проблеми като медицински рискове, бебето, раждане и родителство. Резултатите се запазват дори когато са коригирани спрямо действителния медицински риск от бременността на жените.

 

„Въпреки че не всички жени, които започват бременност с общи симптоми на тревожност, по-късно ще изпитат тревожност, специфична за бременността, нашите резултати предполагат, че жените, които следват тази прогресия, вероятно са особено изложени на риск от по-ранно раждане“, каза Дънкел Шетер.

„Мощно психосоциално състояние“

„Смятаме, че е важно да знаем, че безпокойството относно текущата бременност е силно психосоциално състояние, което може да повлияе на резултатите от раждането“, каза Дънкел Шетер. „Това и други проучвания показват, че трябва да оценяваме тревожността при бременни жени.“

„Увеличаването на прецизността в нашето разбиране както на рисковете, така и на механизмите на въздействието на безпокойството от бременността върху продължителността на бременността може да подобри способността ни да разработваме, тестваме и прилагаме интервенции за справяне с належащия проблем за общественото здраве на преждевременното раждане“, казwа тя.