Виждайки като Айнщайн

Саванти или аутисти или малки деца…

Ако ви е познато, вероятно е защото сте запознати с феномена саванти – аутисти или по друг начин казано хора с умствена изостаналост и с гениални умения в определени области.
Според проучвания, използващи сканиране с функционалния ядрено-магнитен резонанс двете, гении и саванти показват по-голямо от средното активиране в дясното полукълбо на мозъка. Левият мозък е отговорен за вербална преработка, което обяснява защо саванти (които обикновено имат увреждане на лявото полукълбо) често изпитват трудности с езика.

Дясно полукълбо

Дясното полукълбо на мозъка е отговорно за визуалната и пространствена обработка, както и способността да „виждаш” проблеми в множество измерения, което е един от най-удивителните таланти на най-големите физици. Интересното е, че Айнщайн не само е притежавал тази способност, но и също е страдал от езикови закъснения в детството, което води до предложението, че той е бил савант.

Така че защо да не можем всички ние да използваме нашето дясно полукълбо на мозъка както го е правил Айнщайн? Нашето ляво полукълбо е доминиращо с причина: с потискането на дейността на дясното полукълбо, то филтрира излишество на данни, които постоянно бомбардират сетивата ни. Това ни дава възможност да създадем чувство за реалност и да се избегне сетивно претоварване. Без филтъра на лявото полукълбо, страдащите от аутизъм обикновено са свръхчувствителни към сетивни дразнители и намират обикновени социални взаимодействия за поразителни. Останалата част от нас приема за даденост, например, възможността да се проведе разговор, без да се разсейва от фоновите шумове. Но тъй като нашето възприемане на реалността се контролира от левия мозък, това означава, че голяма част от сензорната информация, която получаваме навлиза подсъзнателно, което я прави трудна за достъп от съзнанието и волята ни.

 

Обучение на дясното полукълбо

Идеята на обучението на десния мозък е да се променят и двете – начина, по който ние се учим и начина, по който ние си спомняме данни. Нормалният начин да запомним информация е да я съхраним в краткосрочната ни памет (в лявото полукълбо) и използвайки повторението за да я прехвърлим в дългосрочната ни памет (в дясното полукълбо). Но заобикаляйки левият мозък и достигайки директно до нашата дългосрочна памет, ние се учим по-бързо. Ние също можем да се научим да си припомняме информация, която обикновено не е достъпна, тъй като тя е била получена на подсъзнателно ниво – да речем, чрез скоростно четене. Единственият начин да се постигне това е чрез освобождаване на дясното полукълбо на мозъка от потискането му от лявото.
По този начин, дясното полукълбо се активира – толкова, колкото е при гениите, савантите, или малко дете!