Трудно или лесно?

Лесно е

Понятията на възрастните за “трудно” и “лесно” са неприложими за деца.

Ние, възрастните, поемаме смелост да твърдим, например, че тази книга е твърде сложна за дете или че детето не може да оцени по достойнство класическата музика. Но на какво основание правим такива изводи?

За детето, което няма ясни, стабилни представи за това кое е “трудно” или “лесно” – английски или японски език, музиката на Бах или детските песнички, еднообразната, еднакво звучащата музика или хармонията от звуци – всичко трябва да започва едновременно, за него еднакво ново е всичко.
Извод, направен на базата на чувствата, не зависи от знанията, напротив, знанието може да стане препятствие за чувствата.

 

А детето, напротив, е винаги честно. Някакъв предмет или занимание напълно поглъщат неговото внимание, само ако му е интересно.
Детето е надарено с впечатля ваща способност по образите да познава предмети, което няма нищо общо с анализирането – на това детето ще се научи значително по-късно.
Прекрасният пример, потвърждаващ тази хипотеза, е способността на бебето да разпознава лицето на своята майка. Много бебета започват да плачат, ако ги вземат на ръце непознати хора и се успокояват и се усмихват в ръцете на мама.

Г-жа Ришени Феликс, признат авторитет в обучението по математика, твърди, че детето може да започне да учи математика на всякаква възраст. “Ред” или “множество” – това е просто съвкупност от предмети с общи качества. Детето са запознава с тях, когато започва да играе с кубчета. То ги взима едно след друго, различавайки ги по форма: квадратни, триъгълни и т.н. В тази възраст вече детето добре разбира, че всяко кубче е елемент от “реда” и че купчината от кубчета е един ред, а триъгълниците – друг ред.

Такава проста идея, че предметите могат да се сортират в групи по определени характеристики, е главният принцип, който лежи в основата на теорията на редовете.

За детето е естествено, че то разбира простата и логична теория на множествата по-лесно, отколкото сложната логика на аритметиката.